С ухо на земята

Начало книги

Тази история ми разказа Ал Барни, един впиянчен гларус, шляещ се по крайбрежната ивица на Парадайз Сити, в непрестанно търсене на някой балама да го почерпи една бира.

Говори се, че някога Ал Барни бил най-добрият дълбоководолаз по това крайбрежие. Бил спечелил доста пари от уроци по гмуркане, лов на акули и съпруги на богати туристи, които бяха в изобилие тук през курортния сезон. Но бирата го провалила.

Ал беше огромен мъж, около триста и петдесет фунта, с бирен корем, който стоеше като балон върху коленете му, когато седнеше. Беше на не повече от шейсет и три години и имаше многогодишен махагоновокафяв тен. От плешивеещата му яйцевидна глава гледаха студени и малки зелени очи, устата му ми напомняше с нещо Ред Снепър, носът — сплескан към едната страна на лицето. Този белег, както сам Ал ми каза, му бил спомен от един побеснял съпруг, който го заварил със жена си.

Аз бях написал един роман с не лош успех и разполагах с достатъчно пари да избягам от нюйоркския студ. И така дойдох в Парадайз Сити, на брега на Флорида, спокоен, че мога да прекарам цял месец, тук преди да се захвана отново за работа. Отседнах в хотел „Спениш бей“ (Испански бряг), може би най-луксозния в цяла Флорида. Приемаше само по петдесет гости и предлагаше обслужване, което напълно си струваше парите.

Читать дальше →