Подхлъзването

Начало книги

През отворения прозорец на бунгалото Чад виждаше леките вълни и широкия плаж, горещ и златист под слънцето. Вдясно се виждаха далечните хълмове и виещият се бял път, по който трябваше да дойде Лари.

В бунгалото беше горещо. Вентилаторът бръмчете и изпращаше въздушен поток към лъщящото лице на Чад.

Беше си свалил якето и седеше с навити ръкави; яките му, мускулести ръце бяха отпуснати на масата и между силните му пръсти се мъдреше цигара.

Той беше едър и силен. Дългите часове под лятното слънце бяха дали на кожата му цвят на стар махагон. Компактното му, с едри черти лице, тънкият, сякаш начертан с молив мустак, ясно очертаната му челюст, с дълбока трапчинка на брадичката, решителните му устни и морскозелените му очи го правеха повече от обикновен красавец.

Посегна към бутилката скоч до магнетофона и си наля порядъчна доза сухо уиски. Отпи, като го търкаляше из устата си преди да преглътне и погледна часовника си. Беше три без двадесет. Имаше два часа и половина до появата на Лари. Ако сега започнеше да диктува, без прекъсване, щеше да свърши за два часа и да му остане половин час. Достатъчно.

Читать дальше →