Няма орхидеи за мис Бландиш

Начало книги

Всичко започна през едно лятно юлско утро. Слънцето изникна рано от утринната мъгла, а обилната роса вече леко се изпаряваше от тротоарите. Въздухът по улиците беше спарен и неподвижен. В силни горещини с безоблачно небе и топли, натежали от прах ветрове беше минал един изтощителен месец.

Бейли влезе в гостилницата на Мини, като остави Стария Сам заспал в пакарда. Чувстваше се отвратително. Снощи се бе наливал здравата и горещината не му бе от полза. Имаше чувството, че устата му е птичи кафез, а очите му смъдяха.

Гостилницата беше празна. Бе още рано и жената току-що бе привършила с почистването на пода. Бейли тръгна предпазливо по влажната повърхност, като леко бърчеше нос от застоялата миризма на готвено и пот, изпълваща помещението.

Блондинката, която се бе облегнала на тезгяха, го посрещна с такава усмивка, че той мислено я сравни с пиано. Тя бе поработила върху себе си, докато придобие вид на кинозвезда, но когато човек се доближеше до нея, не беше нищо особено. Потупа твърдите си жълти къдрици и се протегна така, че големите й гърди, насочени към Бейли, опънаха до пръсване тънката рокля.

Читать дальше →