Няма да ти се размине

Начало книги

В момента, в който влезе в стаята, тя разбра, че нещо не беше наред.

— Здравей, малката! — каза той с глух, безизразен глас и без да я погледне, свали шапката и палтото си, захвърли ги върху канапето, отиде до камината и седна.

Лицето му беше сурово и бледо, а мрачното изражение на очите го правеше неузнаваем.

През шестте месеца, откакто ходеха заедно, тя никога не беше го виждала в подобно състояние и можеше само да се досеща за причината — той се канеше да я разкара.

От няколко седмици тя се чудеше колко ли дълго щеше да продължи всичко. Не че той беше показал някакви признаци на нарастваща преситеност от нея, но беше деветият мъж в нейния живот и трябваше рано или късно да се очаква „изпаряването му“.

Тя отдавна беше престанала да се самоиронизира заради своите връзки с мъжете. Беше на трийсет и две и животът, който беше водила, бе отнел по-голямата част от блясъка на нейната красота. Едно време, а то й се струваше далече в миналото, тя беше спечелила втората награда на конкурса за „Мис Америка — 1947“ и беше сигурна, че ако бе имала сегашния си опит, то би изиграла правилно картите си спрямо двамина от съдиите, както беше направила победителката, и нямаше да бъде втора, а първа. Бяха я подложили на неизбежната проба в киното и беше играла малки роли във второразредни филми под режисурата на Соли Ловенстийн. Може би се бе държала със Соли прекалено разпуснато и леконравно. Беше се надявала, че той ще й даде начален тласък в кинематографичния бизнес, ако се „приобщи“ към него, но така и нищо не беше излязло. След няколко месеца той загуби интерес към нея и сякаш по даден от него знак Калифорнийската киноасоциация също спря да се интересува от личността й. След Холивуд поработи малко като манекенка, а после стана съдържателна на нощен клуб.

Читать дальше →