Не я дразни

Начало книги

Преди да отмести подноса със закуската, Джак Арчър внимателно го огледа. Искаше да бъде сигурен, че върху него не е останало нищо за ядене. Надникна в миниатюрната каничка за кафе, направи гримаса и запали една от своите голоаз. Очите му бавно обходиха тясната и оскъдно мебелирана хотелска стаичка.

Бил съм и в по-мизерни хотелчета, реши да се ободри той. Но не много по-мизерни от този, който носеше името „Сен Сабин“. Тук поне държаха чисто, макар цените да бяха сред най-ниските в Париж. Погледна ръчния си часовник и се надигна. Беше време да се приготви за срещата с Джо Патерсън. Представи си дългото пътуване с метрото и отново направи гримаса. Трябваше да стигне до хотел „Плаца Атене“, а това означаваше цели пет спирки — Дюрок, Инвалидите, Конкорд, Франклин Рузвелт и Алма Марсо. Неволно си помисли, че преди години това пътешествие би направил само с лимузина на „Хърц“ с униформен шофьор зад волана. Но това беше отдавна, въздъхна горчиво той.

Читать дальше →