Мисия в Сиена

Начало книги

Застанал в рамката на вратата на една будка полицаят Елио съзерцаваше лявата част на площада е невъзмутимо безразличие.

Беше влажна и мрачна ноемврийска вечер.

Преди няколко минути беше ударило 11 часа и поради дъжда и късния час, площадът беше безлюден.

Беше валяло непрекъснато цели три часа. Водата бълбукаше във водосточните тръби и се стичаше по уличните фенери, които Хвърляха жълти петна по лъскавия тротоар. Студеният вятър правеше влагата още по-тягостна. Елио мислеше носталгично за своя комфортен дом, за огъня, който гореше, и за жена си, която (надявате се той) мислете за него.

Той вдигна мрачен поглед към черното небе, търсейки прояснено място.

— Можете ли да ми кажете къде се намира хотел „Ползен“? — внезапно го попита женски глас.

Елио наведе очи и заразглежда младата жена, която стоеше пред него. Тя беше с гръб към уличния фенер и той не я виждаше много добре. Носеше бял шлифер и малка черна шапка и държеше в дясната си ръка пътническа чанта от плат и кожа.

Читать дальше →