И какво ще стане с мен?

Начало книги

Събуди ме звъненето на телефона. Погледнах будилника. Часът беше 9:05. Отметнах чаршафа и стъпих на пода. Чух през тънкия под баща ми да отговаря на обаждането. То вероятно беше за мен. Него рядко го търсеха. Намъкнах халата си и когато стигнах до площадката, той ми викна:

— Някой те търси, Джек. Полсън… Болсън… Не можах да чуя добре името му.

Взех надолу стълбите на три подскока, като си давах сметка, че баща ми ме гледа натъжено.

— Точно излизах — рече ми. — Щеше ми се да беше станал малко по-рано. Можехме да закусим заедно.

— Да.

Втурнах се в мъничката, мрачна дневна и грабнах слушалката.

— Джек Крейн е на телефона — казах, загледан в баща ми, който вървеше по пътеката към петгодишния си шевролет, за да изкара още един обичаен работен ден в банката.

— Здрасти, Джек!

Тринадесетте месеца, през които не бях чувал този глас, сякаш се изпариха и аз се превърнах целият в слух.

— Полковник Олсън!

— Аз съм, Джек! Как си, магаре такова?

Читать дальше →