Мидълхейвън

Начало книги

Слънцето изгряваше бавно, обливайки Мидълхейвън с живителната си светлина. Долината известна с неземната си красота сега се бе превърнала в бойно поле. Войските на кралство Белин, трети поред ден се опитваха да спрат напиращата от изток паплач от зеленокожи. Безбройни вълни от орки, гоблини и огрета се разбиваха във стегнатите, ала все по малобройни редици на човешката армия. Земята бе покрита с труповете на хиляди войни, огласяна от стоновете на ранените и пращенето на магиите, осветена от стотиците огньове на двата бойни лагера. С всяка своя атака ордата на зеленокожите пробиваше все по-навътре в защитната линия на хората. Съдбата на Белин изглеждаше предрешена…

…Крал Нефсин огледа едно след друго лицата на своите съветници и пълководци. Велики стратези, непобедими войни и всемогъщи магове, ала не можещи да спрат зеленокожия хаос. Нито бойната тактика, нито закалените мечове, нито адските огньове можеха да спрат напиращите орки. Хиляди и хиляди от зловещите братовчеди на елфите се хвърляха в битката прегазвайки дори своите ранени и бягащи събратя заедно с последните защитни сили на кралската армия. Гримакс, жестокият предводител на орките се бе докопал до „Чашата на агонията“, страховития артефакт на Древните, който правеше непобедим войн всеки който отпиеше от него, а орксиките Некромани не спираха с опитите си да превръщат всеки паднал войн в безпощадно и безчувствено Зомби. Сарим, главният кралски маг бе намерил лъч светлина, малък шанс за победа, ала цената за нея бе ужасна. Според традициите на Древните всеки който управлява някой от Артефактите беше длъжен да ги защитава в дуели срещу враг от същият ранг — и дори противният орк бе длъжен да спазва тези обичаи. Не това притесняваше Нефсин.

Читать дальше →