Призована от сенките

Начало книги

Всеки ден, който започваше в пълния с демони бар, в казиното, проектирано да изглежда като Ада, не бе вероятно да завърши добре. Но всичко, което си мислех в този момент беше, че в един бордей би трябвало да е по-забавно — особено такъв за дами, обслужвани от красиви инкубуси. Но демоните любовници се бяха отпуснали нещастно по масите си, държейки главите си, сякаш имаха болки и тотално игнорираха своите събеседници. Дори Казанова, изтегнат пред мен, не изглеждаше щастлив. Неговата поза бе непреднамерено прелъстителна — предполагам, че това е въпрос на навик — но неговото изражение не бе толкова приятно.

— Добре, Каси — сопна се той, когато едно от неговите момчета започна да ридае неудържимо. — Кажи ми какво искаш, след което ги махни, по дяволите, от тук! Трябва да въртя бизнес!

Той имаше предвид трите стари жени, които се бяха настанили на столовете на бара. Те бяха натъжили сатирите, които сервираха, и то на място, където цялото внимание бе съсредоточено към някой от вида им. Това не беше изненадващо: никоя от тях не изглеждаше на по-малко от 100 години и най-характерният им признак бяха сплъстените, мазни кичури — сиви от раждането им — които се спускаха в оплетена мрежа към пода. Аз се опитах да измия косата на Енио — чието име значеше „ужас“ — миналата вечер, но шампоанът на хотела не подобри особено положението. Отказах се, след като открих нещо, което приличаше на полуизгнил озъбен плъх зад лявото й ухо.

Читать дальше →