Докосни мрака

Начало книги

Знаех, че съм в беда в момента, в който видях некролога. Фактът, че моето име стоеше там бе определено улика. Това, което не ми бе ясно, беше как ме бяха открили и кой беше типът с такова чувство за хумор. Антонио не ставаше за актьор в комедиен филм. Никога не открих дали това е свързано с факта, че е немъртъв, или че просто си беше копеле.

Некрологът беше върху екрана на компютъра ми в офиса, на мястото, където обикновено стоеше логото на туристическата агенция. Изглеждаше като част от страница на вестник, която е била сканирана и след това поставена като тапет на екрана, а и не беше там, когато отидох да си взема салата 30 минути по-рано. Ако не бях толкова ужасена, може би щях да се впечатля. Не знаех, че някой от наемниците на Тони знаеше изобщо какво е компютър.

Хвърлих се да търся пистолета си из кабинета, докато четях шегаджийското описание на ужасната ми смърт по-късно тази вечер. Имах по-добър пистолет в апартамента си заедно с някои други изненади, но да се върна там едва ли беше най-добрия ход. И освен ако не очаквах големи неприятности, не си струваше риска да нося по-големия пистолет, затова единственото нещо, което държах в чантата си беше малък канистър срещу евентуални крадци. След повече от 3 години на относителна сигурност бях започнала да се питам дали и това е необходимо. Бях станала небрежна и силно се надявах, че това няма да ми струва живота.

Читать дальше →