Завесата

Начало книги

За първи път видях Лари Бацел, когато седеше пиян в ролс ройс, купен на старо, пред прочутия ресторант „Сарди“. Беше с висока блондинка с очи, които не се забравят. Помогнах й да надделее в спора си с него и да й отстъпи кормилото.

Втория път, когато го срещнах, нямаше нито ролс ройс, нито блондинка, нито работа в киното. Притежаваше само алкохолен тремор и костюм, който плачеше за едно хубаво изглаждане. Спомни си кой съм. Беше от тези пияници.

Почерпих го необходимото, за да дойде на себе си, и му дадох половината си цигари. Започнахме да се виждаме от време на време в промеждутъците между снимането му в два филма. Свикнах да му давам пари на заем. Нямам представа защо. Беше едър, грубоват хубавец с очи на крава и нещо невинно и честно в тях. Нещо, на което не се натъквам често в моя занаят.

Забавното в случая е, че преди да отменят сухия режим, е бил пласьор на алкохол за една доста непоплюваща си мафиотска фамилия. В киното така и не направи кариера и след известно време спря да ми се мярка пред очите.

Читать дальше →