Запознанство на „Нун стрийт“

Начало книги

Мъжът и момичето минаха бавно, един до друг, покрай мъждиво осветения надпис „Хотел Сюрприз“. Мъжът беше облечен с виолетов костюм и носеше панамена шапка върху лъщящата си, слепнала се от брилянтин коса. Походката му беше патрава като на дюстабанлия и безшумна.

Момичето носеше зелена шапка, къса пола, копринени чорапи и обувки с много висок ток. Парфюмът й бе „Среднощен нарцис“.

На ъгъла мъжът се прилепи до нея и й каза нещо в ухото. Тя се отдръпна от него и се изкиска.

— Ще трябва да купиш пиячка, щом искаш да ме водиш вкъщи, Смайлър.

— Следващия път, кукло. Току-що съвсем ме одрънкаха.

Гласът на момичето загрубя:

— Тогава ти казвам „чао“ на следващата пресечка, красавецо.

— Ти си мислиш — отвърна мъжът.

Лампата на пресечката ги освети. Двамата пресякоха улицата на разстояние един от друг. На отсрещния тротоар мъжът хвана момичето за ръка. То се отскубна и се разкрещя:

— Слушай, скапаняк такъв! Не ме докосвай с мръсните си лапи. Ненавиждам фукльовците! ’айде чупката!

Читать дальше →