Ще те чакам

Начало книги

В един часа след полунощ Карл, нощният портиер, изгаси и последната от трите настолни лампи в централното фоайе на хотел „Уиндърмиър“. Синият килим потъмня с един-два оттенъка, а стените се отдръпнаха назад в далечината. В креслата тъмнееха сенките на почиващи гости. В ъглите лепнеха спомени като паяжини.

Тони Ресек се прозя. Отпусна глава на една страна и се вслуша в крехката трептяща музика откъм стаята с радиото зад полувидимия свод в най-далечния край на фоайето. Намръщи се. След един часа стаята му принадлежеше. В нея не би трябвало да има никой. Онова червенокосо момиче му проваляше вечерите.

Спря да се мръщи и в ъгълчето на устните му трепна бегла усмивчица. Седеше, отпуснат безметежно — нисък, блед, шкембест мъж на средна възраст, впил във верижката на часовника си дълги, изящни пръсти — на фокусник, на артист, с лъскави, гледани нокти, изтънени стави и едва приплеснати връхчета. Тони Ресек ги потърка леко, а в кротките му морскосиви очи се таеше безбрежно спокойствие.

Читать дальше →