Простото изкуство да убиваш

Начало книги

Белетристиката във всички нейни форми винаги е целяла да бъде реалистична. Старинните романи, които сега изглеждат толкова надути и превзети, едва ли не фарс, не са изглеждали такива на охрата, които първи са ги чели. Писатели като Филдинг и Смолет могат да минат за реалисти в съвременния смисъл на думата, защото техните герои са предимно хора без задръжки, полицията е по петите на мнозина от тях, а описаните от Джейн Остин крайно потиснати личности на фона на провинциалната аристоркация изглеждат съвсем реални от психологическа гледна точка. Подобен вид светско и емоционално притворство днес се среща в изобилие. Добавете към него щедра доза интелектуална превзетост и ще получите тона на литературната станица във вашия всекидневник и добросъвестната и нелепа атмосфера, в която живеят дискусионните групи в малките клубове. Това са хората, които правят бестселъри — рекламирани издания, опиращи се на някакъв косвен снобизъм, грижливо ескортирани от дисциплинираната подкрепа на братството на критиците и обградени от нежните грижи на известни, прекалено влиятелни лобистки групи, чиято работа е да продавата книги, макар че им се иска да мислите, че се грижат за културата. Достатъчно е да позакъснеете с вноските и веднага ще разберете що за идеалисти са те.

Читать дальше →