По-малката сестра

Начало книги

Върху матовото стъкло на вратата пише с олющена черна боя: „Филип Марлоу. Частен детектив“. Умерено мизерна врата в дъното на умерено мизерен коридор в едно здание, строено, когато баните с фаянсови плочки до тавана са били смятани за върха на цивилизацията. Вратата е заключена, но до нея има втора, със същия надпис, която никога не се заключва. Добре дошли — освен ако не сте от град Манхатън, щата Канзас. Вътре освен мен и една огромна муха-месарка няма жива душа.

Беше ясна слънчева утрин, каквито има често в Калифорния рано напролет, преди да се спуснат гъстите мъгли. Планините са все още зелени, в долината отвъд Холивудските възвишения и по високите върхове белее сняг. Кожарските магазини рекламират годишните си разпродажби. Публичните домове, чиято специалност са шестнайсетгодишни девственици, развиват оживена дейност. Палисандровите дървета в Бевърли Хилс тъкмо започват да цъфтят.

Вече пет минути дебнех месарката — чаках я да кацне. На нея обаче й се летеше. Правеха й се сложни акробатични номера, идеше й да запее увертюрата към „Палячо“. Мухобойката бе застинала в ръката ми, целият бях нащрек. В единия ъгъл на бюрото грееше ярко слънчево петно и аз знаех, че рано или късно тя ще кацне именно там. Когато обаче това стана, в първия момент дори не я забелязах. Бръмченето спря, и толкоз. Миг след това зазвъня телефонът.

Читать дальше →