Плейбек

Начало книги

Гласът в слушалката звучеше рязко и властно, но аз не го чувах добре, защото я държах обратно и защото не се бях събудил напълно. Обърнах я несръчно и измърморих нещо.

— Не чувате ли? Казах, обажда се Клайд Ъмни, адвокатът.

— Адвокатът Клайд Ъмни, значи. Аз пък си мислех, че сте няколко души.

— Вие сте Марлоу, нали?

— Аха, сигурно. — Погледнах часовника си. Беше шест и трийсет сутринта, когато далеч не съм В най-добрата си форма.

— Не ставайте нагъл, млади човече.

— Съжалявам, мистър Ъмни. Но аз съвсем не съм млад. Аз съм стар, уморен и без капка кафе в стомаха си. Какво мога да направя за вас, сър?

— Искам да посрещнете влака от Чикаго в осем часа, да откриете сред пътниците едно момиче, да я проследите, докато се настани някъде, и да ми докладвате. Ясно ли е?

— Не.

— Как така не? — сопна се той.

— Нямам достатъчно сведения, за да се заема със случая.

— Аз съм Клайд Ъм…

— Няма нужда! — срязах го аз. — Че ще взема да изпадна в истерия. Давайте по-накратко, само най-главното. А може би някой друг детектив ще ви свърши по-добра работа. Аз никога не съм работил във Федералното бюро.

Читать дальше →