Питайте момичето

Начало книги

Едрият мъжага не ми влизаше в работата. Никога не ми е влизал, нито тогава, нито по-късно, но най-малкото тогава.

Бях на Сентрал, което е Харлемът на Лос Анджелес, в един „смесен“ квартал, където все още имаше заведения както за бели, така и цветнокожи. Търсех бръснаря Том Алеидис — дребен грък, чиято съпруга желаеше да си го върне обратно вкъщи и бе склонна да похарчи малко пари за него.

Спокойна работа. Том Алеидис не беше престъпник.

Огромният мъжага беше застанал пред „При Шейми“ — не особено благоуханно заведение за напитки и хазартни игри на втория етаж, само цветнокожи. Зяпаше изпотрошените шарки на неоновата реклама в унеса на дрипав емигрант, който за пръв път вижда Статуята на свободата, на човек чакал дълго и дошъл отдалече.

Той не беше просто огромен. Беше великан. Изглеждаше два и петнайсет висок и носеше най-крещящите дрехи, които някога бях виждал върху такова грамадно туловище.

Читать дальше →