Невадски газ

Начало книги

Хюго Кандлис стоеше по средата на игрището за скуош с приведено едро тяло, хванал внимателно черната топчица с палеца и показалеца на лявата си ръка. Пусна я да тупне близо до линията за сервиса и я удари с ракетата с дълга дръжка. Черната топка се блъсна в отсрещната стена малко под средата и отскочи назад във висока ленива парабола, току под белия таван и лампите, покрити с телени мрежички. Плъзна се леко по стената отзад без сблъсък, който да я отпрати обратно.

Джордж Дайъл небрежно замахна срещу нея и ръбът на ракетата му шумно се удари в циментовата стена. Топката падна и замря неподвижна.

— Това е то, шефе — рече Джордж. — Дванайсет на четиринайсет. Просто си твърде силен за мен.

Джордж Дайъл беше висок, мургав, красив, с външност на киноартист. Имаше гъвкаво загоряло тяло и от целия му вид лъхаха силата и здравето на човек, прекарващ доста време на открито. Всичките му черти бяха строги освен пълните меки устни и големите, малко влажни очи.

Читать дальше →