Неприятностите са моя бизнес

Начало книги

Ана Холси беше на средна възраст, имаше маджунено лице, тежеше сто и десет килограма и беше облечена в черен костюм с мъжка кройка. Очите й бяха лъскави черни копчета, бузите — меки като лой, а и на цвят същите. Седеше зад писалище от черно стъкло, което ми напомняше за гробницата на Наполеон, и пушеше цигара с черно цигаре, дълго колкото сгънат чадър.

— Трябва ми мъж — рече тя.

Гледах как тръска пепелта от цигарата върху лъскавата повърхност на бюрото, където течението от отворения прозорец къдреше люспиците пепел и ги разпиляваше.

— При това да е достатъчно хубав, за да има успех пред жена, която си я бива, и толкова як, че да може да излезе насреща на екскаватора. Да се чувства у дома във всяко заведение, да е нахакан като радиоговорител, дори повече; да носи удари с парен чук и да си мисли, че някоя кабаретна хубавица го е тупнала с франзела.

— Лесна работа — рекох. — Трябва ти отбор по ръгби, киноартист и отбор по бейзбол.

Читать дальше →