Нефритената огърлица

Начало книги

Пушех си лулата и се мръщех срещу опакото на името си върху остъклената част на вратата, когато се обади Макгий Теменужката. От една седмица стоях без работа.

— Как върви копойският занаят? — попита Теменужката. Той е ченге в отдел „Убийства“. — Какво ще кажеш да се повъргаляш малко по плажа като телохранител или нещо такова?

— Всичко, от което ще капне някой долар — отвърнах аз. — Освен убийство. За това взимам по три и половина.

— Обзалагам се, че го вършиш като хората. Ето ти данните, Филип.

Даде ми името, адреса и телефона на някой си Линдли Пол, който живеел в Кастеламаре, движел се из хайлайфа, ходел навсякъде освен на работа, живеел сам със слуга японец и карал много голяма кола. Полицията нямала нищо срещу него, освен дето твърде добре се забавлявал.

Кастеламаре бе в чертите на града, но не му личеше, тъй като се състоеше от двайсетина къщи с различна големина, увиснали на зъби и нокти върху планинския склон. Човек оставаше с впечатлението, че една по-прилична кихавица ще ги стовари всичките върху главите на плажуващите. Край магистралата имаше кафене с масички отпред, а до него бетонна арка, която бе всъщност пешеходен надлез. Отсам надлеза, право нагоре тръгваха бели бетонни стъпала и се врязваха в хълбока на планината.

Читать дальше →