Кралят в жълто

Начало книги

Джордж Милър, нощен администратор в хотел „Карлтън“, беше издокаран, жилав дребосък с мек гръден глас на лиричен певец. Не повиши тон, но очите му гледаха остро и гневно, когато изрече в микрофона:

— Много съжалявам. Няма да се повтори. Веднага ще изпратя хора.

Рязко свали слушалките, пусна ги върху щифтовете на телефонното табло, забързано излезе иззад стъклената преграда и нахълта с широка крачка във входното фоайе. Минаваше един, а две трети от клиентите на „Карлтън“ бяха постоянни наематели. Три стъпала по-надолу, в централното фоайе, лампите бяха изгасени и нощният портиер беше приключил с раздигането.

Помещението беше безлюдно — просторно, с тъмни мебели и хубав мек килим. Някъде в дъното тихо звучеше радио. Милър слезе по стълбите и бързо се насочи към звука, мина през свода и се загледа в мъжа, излегнал се върху бледозелен диван, отрупан — на пръв поглед — с всички възглавнички в хотела. Лежеше на една страна, замечтано премрежил очи, и слушаше радиото, на два метра от него.

Читать дальше →