Изстрели в „Сирано“

Начало книги

Тед Кармади обичаше дъжда, приятно му бе да го усеща по лицето си, да чува ромона му, да вдъхва аромата му. Излезе от двуместния си ласал и постоя край страничния вход на хотел „Каронделет“, пъхнал ръце в джобовете на синьото велурено палто, чиято висока яка гъделичкаше ушите му; овлажнялата цигара между устните му пропукваше. После влезе във фоайето и мина покрай бръснарницата, аптеката и парфюмерията с дискретно осветени шишенца, подредени като изпълнителите във финала на бродуейски мюзикъл.

Заобиколи набраздена със златисти жилки колона и се качи в асансьора, застлан с дебел килим.

— Здравей, Албърт. Чуден дъжд. На деветия.

Слабичкият, клюмнал от умора хлапак с униформа в светлосиньо и сребристо подпря ръката си в бяла ръкавица до затварящите се врати и възкликна:

— Божичко, да не мислите, че не знам етажа ви, мистър Кармади!

Бързо качи кабината до деветия, без да гледа светлинното табло, отвори вратите, сетне изведнъж се облегна на стената и притвори очи.

Читать дальше →