Емфието на професор Бинго

Начало книги

Беше едва десет сутринта, а музиката вече бумтеше с всичка сила. „Бум, бум. Бум, бум, бум.“ Басите бяха надути до дупка. Чак подът вибрираше. Ритъмът заглушаваше мъркането на електрическата самобръсначка, която Джо Петигру прокарваше нагоре-надолу по лицето си, и туптеше в пода и в стените. Струваше му се, че я усеща със стъпалата си. Сякаш се катереше нагоре по краката му. Съседите сигурно бяха на седмото небе от щастие.

Едва десет часът сутринта, а вече лед в чашите, зачервени бузи, леко блеснал поглед, глупава усмивка, висок смях без каквато и да било причина.

Извади щепсела от контакта и мъркането на самобръсначката спря. Докато прокарваше пръсти по кожата в долната част на лицето си, погледът му случайно срещна очите в огледалото и мрачно се вгледа в тях.

— Измит — процеди той през зъби. — На петдесет и две, а вече си съвсем изкуфял. Чудя се как изобщо си там. Изненадвам се, че те виждам.

Читать дальше →