Дръзко убийство

Начало книги

Портиерът на хотел „Килмарнок“ беше като върлина. Носеше светлосиня униформа и бели ръкавици, в които ръцете му изглеждаха направо огромни. Отвори вратата на жълтото такси с нежността, с която стара мома гали котката си.

Джон Далмас излезе и се обърна към червенокосия шофьор:

— Най-добре ме чакай зад ъгъла, Джоуи.

Шофьорът кимна, забучи още по-навътре клечката за зъби, пъхната в края на устата му, и изкусно обърна таксито, като го отдалечи от бялата линия край бордюра. Далмас прекоси огрения от слънцето тротоар и влезе в просторното прохладно фоайе на хотела. Килимите бяха дебели и заглушаваха стъпките. Пиколата стояха прави със скръстени ръце, а двамата служители зад мраморния плот на рецепцията гледаха строго.

Далмас тръгна направо към асансьорите. Влезе в облицованата с ламперия кабина и нареди:

— На последния етаж, моля.

Фоайето на надстроения етаж беше малко и тихо. И на трите стени имаше врати. Далмас застана пред едната и позвъни.

Читать дальше →