Дамата от езерото

Начало книги

Трилоър Билдинг се намираше — и все още се намира — от западната страна на Олив Стрийт, недалече от Шеста улица. Тротоарът пред входа беше от черни и бели каучукови плочи и в момента ги вадеха, за да ги предадат на градската управа, а бледият гологлав мъж, който ми приличаше на надзирател, наблюдаваше работниците с вид на човек, чието сърце разкъсват на парчета.

Минах покрай него, прекосих пасажа с луксозните магазинчета и се озовах в просторно фоайе, цялото в златисто и черно. Компанията „Гилърлейн“ се намираше на седмия етаж, откъм улицата, а за да вляза вътре, трябваше да бутна двойния остъклен с огледала портал, обкован със светъл метал като същинска платина. Приемната бе застлана с китайски килими, стените бяха в убито сребристо, мебелите — с ъгловата, но доста сложна конструкция, а върху поставки и във високата ъглова витрина бяха изложени ръбести лъскави абстрактни малки пластики. Върху полички, платформи, островчета и издатини от блестящо огледално стъкло бяха наредени сякаш всички луксозни шишенца и кутийки, създадени от човешка ръка. Видях кремове, пудри, сапуни и тоалетни води за всевъзможни сезони и случаи. Имаше парфюми в източени плоски флакони — да ги духнеш, ще паднат — и в матови шишенца, превързани с изящни сатенени панделки — също като малки момиченца в час по танци. Гвоздеят на продукцията, изглежда, бе нещо много малко и семпло в тумбеста стъкленица с кехлибарен цвят. Беше поставено на височината на очите, пространството около него беше празно, а етикетът гласеше: „Гилърлейн Регал — шампанското на парфюмите“. Никакво съмнение — задължителен аксесоар за всяка жена. Една капка във вдлъбнатината на шията, и по нея като пролетен дъжд ще се посипят розови перли.

Читать дальше →