Бей Сити Блус

Начало книги

Трябва да беше петък, защото миризмата на риба от съседната закусвалня „Маншън шоп“ бе толкова силна, че можеше да издържи цял гараж отгоре си. Иначе беше хубав, топъл пролетен ден, който вече преваляше. От седмица нямах работа. Бях качил крака върху улея, издълбан от тях на бюрото ми, и припичах глезените си на резен слънце, когато телефонът иззвъня. Махнах шапката си от апарата и шумно се прозях в слушалката.

Един глас каза:

— Чух! Трябва да се засрамиш от себе си, Джони Далмас. Да знаеш нещо за случая „Остриън“?

Беше Макгий Виолетката, ченге от отдел „Убийства“. Определено готин тип, ако не се брои лошият му навик да ми пробутва случаи, дето ми носеха пари колкото за корсет на старо, но затова пък ме пребиваха от бой.

— Нищо не знам.

— Типична плажна история — в Бей Сити. Чух, че при последните избори за кмет в градеца нещо се размътило, но шерифът живее там и не искаме да си разваляме отношенията. Още не сме ги насвили. Разправят, че собствениците на комарджийските заведения осигурили трийсет бона за предизборната кампания, та сега в закусвалните заедно с менюто ти връчват и бюлетината.

Читать дальше →