Злосторник

Начало книги

Пред съдебния следовател е застанал дребничък, извънредно мършав селянин с кълчищена пъстра риза и кърпени гащи. Обрасналото му с косми и надупчено от шарка лице и очите едва прозират из гъстите нависнали вежди и имат израз на мрачна суровост. Главата му е покрита с цял калпак отдавна несресвани, сплъстени косми, което му придава още по-голяма суровост, като на паяк. Той е бос.

— Денис Григориев! — започва следователят. — Ела по-близо и отговаряй на моите въпроси. На седми юли тая година железопътният пазач Иван Семьонов Акинфов, като минавал сутринта по линията, на сто четиридесет и първия километър те намерил да отвърташ гайката, с която релсите се прикрепяват за траверсите Ето я тая гайка... С тая гайка той те е задържал. Така ли беше?

— Кво каиш?

— Така ли беше, както обяснява Акинфов?

— То се знае, тъй беше.

— Добре; е, защо отвърташе гайката?

— Кво каиш?

— Остави ти своето „кво каиш“ и отговаряй на въпроса: защо отвърташе гайката?

Читать дальше →