Врагове

Начало книги

Минаваше девет, когато в една тъмна септемврийска вечер се помина от дифтерит единственият син на земския доктор Кирилов — шестгодишният Андрей. Когато докторшата падна на колене пред креватчето на умрялото детенце, овладяна от първия пристъп на отчаяние, в антрето рязко прозвуча звънецът.

Поради дифтерита цялата прислуга още от заранта беше отстранена от къщи. Кирилов, както си беше, без сюртук, с разкопчана жилетка, неизбърсал мокрото си лице и ръцете, обгорени от карбола, отиде съм да отвори вратата. В антрето беше тъмно и от влезлия можеха да се различат само средният ръст, бялото шалче и едрото, извънредно бледо лице, толкова бледо, че сякаш от появяването на това лице в антрето стана по-светло…

— Докторът тука ли е? — припряно попита влезлият.

— Тук съм — отговори Кирилов. — Какво желаете?

— А, вие ли сте? Драго ми е — зарадва се влезлият и започна да търси в тъмното ръката на доктора, намери я и здраво я стисна в ръцете си. — Много… Много се радвам! Ние се познаваме!… Аз съм Абогин… имах удоволствието да ви видя лятос у Гнучев. Много се радвам, че ви намерих… За Бога, няма да ми откажете да тръгнете още сега с мен… Жена ми е тежко болна… И екипажът е с мен…

Читать дальше →