Володя

Начало книги

Един неделен ден през лятото към пет часа привечер Володя, седемнадесетгодишен юноша, грозен, болнав и плах, седеше в беседката на вилата на Шумихини и скучаеше. Мрачните му мисли течаха в три посоки. Първо, утре, понеделник, му предстоеше да държи изпит по математика; той знаеше, че ако утре не реши задачата на писмения, ще го изключат, тъй като повтаряше шести клас и по алгебра имаше за годината 2 3/4. Второ, гостуването му у Шумихини, хора богати и претендиращи за аристократизъм, постоянно нараняваше самолюбието му. Струваше му се, че m-me Шумихина и племенниците й гледат на него и неговата maman като на бедни роднини, които живеят от подаянията им, че не уважават maman и й се присмиват. Веднъж, без да иска, той дочу как на терасата m-me Шумихина казваше на братовчедката си Ана Фьодоровна, че неговата maman продължавала още да се младее и разкрасява, че никога не си плащала на карти и имала слабост към чуждите обувки и чуждия тютюн. Всеки ден Володя молеше maman да не ходят у Шумихини, описваше й каква обидна роля играе у тия господа, убеждаваше я, говореше й дръзко, но тя, лекомислена и разглезена, прахосала през живота си две състояния — своето и на мъжа си, — вечно стремейки се към висшето общество, не го разбираше и Володя два-три пъти седмично трябваше да я придружава до омразната му вила.

Читать дальше →