Тревога

Начало книги

Машенка Павлецкая, младичка, едва завършила института, като се върна от разходка в дома на Кушкини, гдето служеше като гувернантка, завари необикновена тревога. Портиерът Михайло, който й отвори, беше развълнуван и червен като рак.

Отгоре долиташе шум.

„Навярно госпожата е припаднала… — помисли Машенка. — Или се е скарала с мъжа си.“

В антрето и в коридора тя срещна прислужничките. Едната от тях плачеше. След това Машенка видя, че от стаята й изскочи самият господар Николай Сергеич, дребничък, още не стар човек, с подпухнало лице и много плешив. Той бе зачервен и току потръпваше… Мина край гувернантката, без да я забележи, вдигна ръце нагоре и извика:

— О, колко е ужасно това! Колко нетактично! Колко глупаво, диво! Отвратително!

Машенка влезе в стаята си и тук за пръв път в живота си трябваше да изпита с особена острота онова чувство, което така добре познават всички зависими, кротки люде, храненици на богатите и силните. В нейната стая правеха обиск. Господарката, Федося Василиевна, пълна плещеста дама, с гъсти черни вежди, гологлава, недодялана, с едва забележими мустачки и с червени ръце, която по физиономия и по обноски приличаше на проста готвачка, бе застанала до нейната маса и слагаше обратно в работната й чанта кълбета вълнена прежда, парцалчета, хартийки… Очевидно появата на гувернантката беше неочаквана за нея, защото се обърна и видя нейното побледняло и учудено лице, малко се посмути и избъбра:

Читать дальше →