Студент

Начало книги

Времето отначало беше хубаво, тихо. Пееха дроздове и из околните блата някаква живинка издаваше жален звук, като че се духаше в празна бутилка. Провлечено се обади горски бекас и изстрелът по него се разнесе в пролетния въздух екливо, весело. Но когато в гората притъмня, от изток духна неочаквано студен вятър, пронизващ до кости, и всичко притихна. Локвите се нашариха от ледени игли и в гората стана неприятно, глухо и пусто. Лъхна на зима.

Иван Великополски, студент от духовната академия, син на псалт, който се връщаше от лов на бекаси, вървеше през цялото време по пътечката през речната ливада. Пръстите му се бяха вкочанили, а лицето — пламнало от вятъра. Струваше му се, че този внезапно настъпил студ бе нарушил реда и хармонията във всичко, че и на самата природа й е страшно и затова вечерният сумрак се сгъсти по-бързо от обикновено. Наоколо беше безлюдно и някак особено мрачно. Само на вдовишките бостани край реката светеше огън, а далеч наоколо и там, където беше селото, на три-четири версти разстояние, всичко тънеше в студена вечерна мъгла. Студентът си спомни, че когато излизаше от къщи, майка му, седнала на пода на пруста, боса, лъскаше самовара, а баща му лежеше върху печката и кашляше; понеже беше разпети петък, вкъщи не готвеха нищо и го мъчеше страшен глад. А сега, свивайки се от студ, студентът си мислеше за това, че също такъв вятър е духал и по времето на Рюрик, и при Йоан Грозни, и при Петър и че тогава са били също такава тежка беднотия и глад; и същите пробити сламени покриви, невежество, мъка, същата пустош наоколо, и мрак, и чувство на потиснатост — всички тези ужаси са съществували, съществуват и ще съществуват и от това, че ще минат още хиляда години, животът няма да стане по-добър. И не му се връщаше вкъщи.

Читать дальше →