Шило в торба

Начало книги

С местна тройка, по междуселски друмища, като спазваше най-строго инкогнито, Пьотър Павлович Посудин бързаше към околийското градче N., където го викаше получено от него анонимно писмо.

„Ще ги пипна... Като гръм от ясно небе... — мечтаеше той, скрил лице в яката си. — Наизвършили гнусотии, хубостниците, и тържествуват, сигур си въобразяват, че са заличили следите... Ха-ха... Представям си ужаса и смайването им, когато в разгара на тържеството се разнесе: «Я доведете тук Тяпкин-Ляпкин!» Ей, че суматоха ще настане! Ха-ха...“

След като се намечта до насита, Посудин заговори със своя колар. Като човек, жадуващ за популярност, най-напред го попита за себе си:

— Ти знаеш ли го Посудин?

— Как да не го знам! — ухили се коларят. — Знаем го ний него!

— А защо се смееш?

— Чудна работа! Всеки писарушка знаеш, а да не знаеш Посудин! Затуй е и сложен тук, та всички да го знаят.

— Така е... Ами какво? Според тебе какъв е той? Добър ли е?

Читать дальше →