Пресолил го

Начало книги

Земемерът Глеб Гаврилович Смирнов пристигна на станцията Гнилушка. До имението, където беше извикан за размерване, трябваше да пътува още тридесет-четиридесет версти с коне. (Ако каруцарят не е пиян и конете не са кранти, и тридесет версти не ще има, а ако каруцарят е сръбнал и конете са уморени, и петдесет ще се наберат.)

— Кажете, моля ви се, къде мога да намеря тук пощенски коне? — обърна се земемерът към станционния стражар.

— Какви? Пощенски ли? Тук на сто версти наоколо и куче не можеш намери, а камо ли пощенски коне... За къде ще пътувате?

— В Девкино, имението на генерал Хохотов.

— А че — прозя се стражарят — идете зад гарата, там на двора понякога има селяни, возят пътници.

Земемерът въздъхна и се потътра зад гарата. Там, след дълго търсене, разговори и колебания, той намери един здравеняк селянин, мрачен, сипаничав, облечен в окъсани дрехи и с цървули.

— Дявол знае каква ти е каруцата! — намръщи се земемерът, качвайки се на каруцата. — Не можеш да разбереш къде й е задната част, къде предната...

Читать дальше →