Мъка

Начало книги

Вечерен здрач. Мокър сняг на парцали лениво се вие около току-що запалените фенери и на тънък мек пласт се стеле по стрехите, по конските гърбове, по раменете, по калпаците. Файтонджията Йона Потапов е целият бял, като привидение. Той се е превил, доколкото е възможно изобщо да се превие живо тяло, седи на капрата и не мръдва. Да би паднала върху него цяла пряспа, и тогава, изглежда, не би счел за нужно да отърси от себе си снега… Кончето му също е бяло и неподвижно. Със своята неподвижност, с недодяланата си фигура и с правите си като пръчки крака то дори отблизо прилича на евтино курабиено конче. То по всяка вероятност е потънало в мисли. Онзи, когото са откъснали от плуга, от обичайните сиви картини и са го хвърлили тук, в този водовъртеж, пълен с чудовищни светлини, нестихващ тропот и бързащи хора, не може да не мисли…

Йона и кончето му вече отколе не мръдват от мястото си. Бяха излезли от хана още преди пладне, а сефте все няма и няма. Но ето над града се спуска вечерният мрак. Бледната светлина на фенерите се сменя от ярка багра и уличната суетня става по-шумна.

Читать дальше →