Ловец

Начало книги

В село Шаланова звънят за вечерня. Пурпурното слънце от хоризонта вече се целува със земята и скоро ще се скрие. В кръчмата на Семьон, неотдавна преименувана в гостилница — название, което съвсем не приляга на дървена селска къща с оскубан покрив и няколко мъждиви прозорчета — седят двама селяни-ловци. Единия от тях наричат Филимон Слюнката. Това е 60-годишен старец, бивш придворен селянин на графаровете Завалини, по професия шлосер, служил някога във фабрика за гвоздеи, изгонен за пиянство и мързел. Сега живее, като се издържа от старата си жена — просякиня. Той е мършав, хилав, с проскубана брадичка. Говори със съскане. След всяка дума намига и конвулсивно повдига дясното си рамо. Другият, Игнат Рябов, здрав, плещест селянин безделник, вечно мълчалив, седи в ъгъла под голяма връзка гевречета. Вратата, отворена навътре, хвърля върху него плътна сянка, така че Слюнката и кръчмарят Семьон могат да видят само неговите кърпени колене, дългия му месест нос и големия кичур коса, подал се на воля из гъстата невчесана бърканица, която покрива главата му. Семьон, малък болнав човек, с дълга жилеста шия и с бледо лице, седи на пейката, печално гледа на връзката гевречета и смирено покашля.

Читать дальше →