Беда

Начало книги

Стругарят Григорий Петров, отколе познат като чудесен майстор и в същото време като най-безпътен селяк в цялата Галчинска община, кара своята болна бабичка в земската болница. Трябва да извърви към тридесет километра, а пътят е толкова ужасен, че с него не може да се справи държавният пощальон, а камо ли такъв мързеливец като стругаря Григорий. Точно насреща му бие остър, студен вятър. Във въздуха, накъдето и да погледнеш, се въртят облаци снежинки, така че не може да се разбере от небето ли вали сняг или от земята. От снежната мъгла не се виждат нито полета, нито телеграфни стълбове, нито гори, а когато срещу Григорий духне много силно вятърът, тогава не се вижда дори хамутът. Пусталата, слабосилна кобилка се тътри едвам-едвам. Цялата й енергия отиде, за да извлича краката си от дълбокия сняг и да опъва напред шия. Стругарят бърза. Той неспокойно подскача на капрата и постоянно шиба с камшика конския гръб.

Читать дальше →