Краля демон

Начало книги

Хан Алистър клечеше до един изпускащ пара, тинест поток и се молеше наносът от термална кал да удържи теглото му. Беше вързал кърпа около устата и носа си, но очите му пареха и сълзяха от серните изпарения на бълбукащото тресавище. Мъчеше се да достигне с пръчка островчето от растения с жлъчнозелени цветове в другия край на потока. Пъхна върха ѝ под коренището, изтръгна туфата от калта и я пусна в торбата от еленова кожа, окачена на рамото му. После се изправи предпазливо и заотстъпва към твърда земя.

Почти я беше достигнал, когато единият му крак спука крехката повърхност и потъна до прасеца в сивата, лепкава, нагорещена кал.

— О, кървавите кости на Ханалеа! — излая той, докато отскачаше назад с надеждата да не се приземи по гръб в друга кална яма. Или още по-лошото — в някой от изворите с лазурна вода, която щеше да свали плътта от костите му за минути.

За радост се строполи на твърда земя сред стеблата на боровете и издиша въздуха от дробовете си. После дочу забързаните стъпки на Жарава, който търчеше надолу по склона със сподавен смях. Жарава хвана Хан за китките, наклони се назад за по-добра опора и го издърпа на безопасно място.

Читать дальше →