Зоната

Начало книги

На здрачаване, когато звездите започнаха да се появяват една по една на замръзналото небе, Усугук се промъкна тихо като лисица до иглуто. Тази сутрин бе навалял пресен сняг и старейшината на селото се вторачи в сиво-бялата арктическа пустош, която се простираше във всички посоки до мрачния и празен леден хоризонт. Тук-там от снега като черни ребра стърчаха парчета вечно замръзнала земя, наподобяващи кости на праисторически зверове. Вятърът се усилваше и ледените кристали хапеха бузите му и се заплитаха в обточената с кожа качулка на парката. Наоколо имаше струпани по-малки иглута, които не бяха осветени и приличаха на гробници.

Усугук не обърна внимание на тези неща. Той съзнаваше единствено съкрушителното чувство на ужас и бързото блъскане на сърцето си.

Когато влезе в снежната къща1, малката група жени, събрани около огъня от запален мъх, бързо вдигнаха погледи към него с напрегнати и тревожни изражения.

Читать дальше →