Златото на Кивира

Начало книги

Линкълн Чайлд изказва благодарност на Брус Суонсън, д-р Брай Бенджамин, д-р Ли Сукноу, Ирене Зодерлунд, Мери Елън Микс, Боб Уинкот, Серджо и Мила Непомучено, Джим Къш, Крие Янго, Джим Дженкинс, Марк Мендел, Джулиет Квернланд, Хартли Кларк и Денис Кели за тяхното приятелство и помощта им, техническа или от друг вид. Благодаря и на жена си Лучи за нейната обич и безгранична подкрепа. Особено държа да изразя своята признателност към баба си Нора Кюби. Художничка, писателка, археоложка, независим дух, биографка на разкопвача на Ниневия Остин Хенри Лейърд, тя от съвсем ранна възраст ми вдъхна любов към писането и археологията и е участвала в разкопки на далечни места, като Масада и Камелот, и на близки, като собствения й заден двор в Ню Хампшир. Макар че почина преди десет години в процеса на работа върху „Златото на Кивира“, тя никога не е далеч от мислите ми.

Дъглас Престън изказва благодарност на следните хора: Уолтър Уинингс Нелсън, спътник в ездата из безкрайните пустини, каньони и планини в търсене на Седемте златни града, Лари Бърк, капитан на „Емералд Сън“, домакин на паметната експедиция в езерото Пауъл, Форест фен, който откри своя изчезнал град, фондацията „Котънууд Гълч“ в Ню Мексико и Тим Максуел, директор на Службата за археологически проучвания при Музея на Ню Мексико. Благодаря също на жена си Кристин и своите деца Селен, Алетия и Айзък. Искам още веднъж да благодаря на двама души, на които никога няма да мога да изразя признателността си — майка ми и баща ми Дороти и Джером Престън.

Читать дальше →