Утопияленд

Начало книги

Кори знаеше, че е ударил в десетката. Не само беше спечелил фланелка с Джак Изкормвача, за която майка му от три месеца се кълнеше, че никога няма да му купи, а сега и цялото семейство щеше да посети атракцията „Преследване в Нотинг Хил“. Всички знаеха, че това е най-страхотната обиколка не само в Газените фенери, но и в целия парк. Двама от съучениците му бяха идвали тук миналия месец, но не им бяха разрешили да се качат. Кори обаче беше твърдо решен. Беше забелязал, че родителите му се забавляват въпреки желанието си. Точно както беше предвидил — все пак това беше най-новият и най-интересен увеселителен парк в целия свят. Едно по едно малките семейни правила бяха отпадали и накрая той опита късмета си за голямата награда. Половин час непрекъснато хленчене се оказа достатъчен. И сега, докато опашката пред тях все повече намаляваше, Кори сияеше от задоволство, че е постигнал целта си.

Беше ясно, че „Преследване в Нотинг Хил“ е изключителна атракция дори за Утопияленд. Намираха се на някаква лъкатушеща алея, от двете страни на която бяха разположени старинни къщи. Лекият студен ветрец носеше мирис на плесен — бяха се постарали дори за това. Малки пламъчета проблясваха на върха на железните улични лампи. Имаше и мъгла, разбира се, както навсякъде в Газените фенери. Той вече виждаше платформата за качване. Две жени със смешни шапки и дълги тъмни рокли помагаха на група хора да се качат в нисък вагон без покрив и с големи дървени колела. Жените затвориха вратите и отстъпиха назад. Колелата ритмично се завъртяха, вагонът се стрелна напред и изчезна в мъглата, а на негово място веднага се появи друг. Още една група се качи и се изгуби от поглед, още един празен вагон застана до платформата. Беше негов ред.

Читать дальше →