Третата порта

Начало книги

Докторът си сипа чаша кафе в помещението за почивка, протегна ръка за цилиндъра с кондензирано мляко на прах, но реши, че е по-добре да си го спести, и вместо това от очукания лабораторен хладилник извади кутийка соево мляко. Докато бъркаше кафето с пластмасовата бъркалка, се отправи по бледия балатум към групичка кресла с дебели подлакътници. През затворената врата проникваха обичайните звуци: тракането на инвалидни колички и носилки, врещенето и писукането на машинариите, боботенето на болничния интерком.

Един лекар, каращ третата си година стаж, на име Дегуело беше проснал въздългите си крака на две от овехтелите кресла. „Типично“, каза си докторът. Стажантите имаха способността да заспиват веднага, независимо дали в хоризонтално, или във вертикално положение и без значение колко е неудобна позата. Когато лекарят седна на креслото до него, стажантът прекъсна тихото си похъркване.

— Здрасти, докторе. Колко е часът?

Читать дальше →