Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Начало книги

Никой не бе в състояние да оцелее в подобна буря. Над пустинята Сахара се бяха надигнали облаци червен пясък, виеха страховито и се носеха в небето над Египет. Бурята скри слънцето и доби такива грандиозни мащаби, че можеше да бъде видяна от спътниците, които обикаляха в орбита около Земята. А там, долу, положението бе още по-лошо. Пясъчната вихрушка жулеше като шкурка всяко непокрито от плат парче кожа на онези нещастници, имали неблагоразумието или лошия късмет да бъдат застигнати от бурята.

Но старецът бе призован и знаеше, че трябва да се отзове.

Професор Насър Хури бе старши куратор в музея в Кайро, водещ специалист по история на Старото царство1.

Прегърбен леко, той продължаваше да крачи срещу жилещите като оси песъчинки, носени от вятъра. Обветреното му, загоряло от слънцето лице бе покрито с шал, а очите му бяха защитени от очила, наподобяващи тези на мотористите и пилотите.

Докато прекосяваше Долината на царете, той не бе в състояние да види по-далеч от собствения си нос, но добре познаваше пътя. Това важеше за всеки египтолог. В този лабиринт от варовикови хълмове и песъчливи дерета в продължение на хилядолетия бяха погребвани египетските фараони, включително прочутото момче фараон Тутанкамон.

Читать дальше →