За петте хляба

Начало книги

…Какво не ми хареса у него ли? Ще ви го кажа открито, съседе: не че имам нещо против учението му. Съвсем не. Веднъж слушах една негова проповед и, ще си призная, насмалко и аз да стана негов ученик. Върнах се аз тогава в къщи и казвам на братовчеда си, сарача: знаеш ли, много изпусна; ако питате мене, той е истински пророк. Много хубаво говори, което си е право; сърцето ти хваща; очите ми тогава се бяха налели със сълзи, идеше ми да затворя дюкяна и да тръгна с него, та никога да не го загубя от погледа си. Раздай всичко, което имаш, каза той, и ме последвай. Обичай ближния си, помагай на бедните и прощавай на тия, които ти причиняват зло, и такива ми ти работи. Аз съм обикновен пекар, но като го слушах, усещах в себе си една такава особена радост и болка, не знам как да го кажа: такава тежест чувствувах, че ми идеше да коленича и плача, и в същото време ми беше така хубаво и леко, като че ли всичко се свличаше от мене, всичките грижи и ядове. Та казвам му аз тогава на братовчеда: засрами се, простако, тъпо говедо; от лакомия не знаеш какво говориш, интересува те само кой колко има да ти дава, само за десятъка, налозите и лихвите, дето ги дължиш, приказваш; вземи по-добре раздай на бедните всичко, що имаш, напусни жена и деца и тръгни с него…

Читать дальше →