Веруюто на Пилат

Начало книги

Привечер един уважаван в града мъж, на име Йосиф Ариматейски, също Христов ученик, дойде при Пилат и помоли да му даде Христовото тяло. Пилат разреши и каза:

— Той бе разпнат невинен.

— Ти сам го предаде на смърт — възрази Йосиф.

— Да, предадох го — отговори Пилат — и хората без друго си мислят, че съм направил това от страх пред неколцината кресльовци и техния Варава. Достатъчно беше да изпратя пет души войници и те щяха да млъкнат. Но не е там въпросът, Йосифе от Ариматея.

— Не е там въпросът — продължи той след малко. — Но когато говорих с него, аз видях, че след непродължително време неговите ученици ще разпъват другите; в името на неговото име, в името на неговата правда ще разпъват и изтезават всички останали, ще преследват другите истини, ще носят на ръце други варави. Тоя човек говореше за истината. Какво е истината? Вие сте странен народ, който много приказва. Гъмжите от фарисеи, пророци, спасители и други сектанти. Всеки от вас, който открие някаква истина, забранява всички останали истини. Все едно столарят, който направи нов стол, да забрани да се сяда на другите столове, направени от не знам кого си преди него. Като че ли с това, че е бил направен нов стол, всички стари столове са били унищожени. В края на краищата възможно е новият стол да е по-добър, по-хубав и по-удобен от останалите; но защо, дявол да го вземе, умореният човек да не може да седне на който и да било мизерен, прояден от червоточина или каменен стол? Уморен и съсипан, той се нуждае от почивка; а вие просто насила го смъквате от седалката, на която се е отпуснал, за да се премести на вашата. Не мога да ви разбера, Йосифе.

Читать дальше →