Терсит

Начало книги

Беше нощ и мъжете ахейски седяха до самите огньове.

— Овнешкото днес пак нищо не струваше — обади се Терсит, като чоплеше зъбите си. — Не мога да разбера как търпите това, ахейци. Обзалагам се, че ТЕ са имали за вечеря най-малкото агнета сукалчета, а за нас, старите бойци, разбира се, и дъртият вонящ пръч е достатъчен. Майка му стара, като си помисля само за онова овнешко у нас, в Гърция…

— Няма какво да се прави — промърмори старият Евпатор. — Войната си е война.

— Война — каза Терсит. — На какво казваш ти война, моля ти се? На това ли, дето вече десета година, откакто си клатим краката тука за нищо и никакво? Знаете ли какво е това, момчета, ако не знаете, аз да ви кажа: това не е никаква война, ами господата военачалници и властници са си направили екскурзия на държавни разноски; а пък вие, старите войници, зяпайте с облещени очи как някой си там ергенаш, конте и мамино синче, тича из лагера и се перчи с щита си. Такава е тя, работата, батинки.

Читать дальше →