Светата нощ

Начало книги

— Ама аз наистина ти се чудя — викаше госпожа Дина. — Ако бяха порядъчни хора, щяха да отидат при кмета, а нямаше да се мъкнат така като просяци! Защо не ги прибраха в къщата си Симонови? Защо все на нас се случват тия? Да не сме нещо по-лоши от Симонови? Знам аз, Симоница на такива дрипльовци до прага й не дава да припарят. И тебе ако мога да те разбера, на! Кой ги знае отде се домъкнали, а ти икрам ще им правиш!

— Не викай — промърмори старият Исахар, — нали ще чуят!

— Да чуят — каза госпожа Дина, като още повече извиши глас. — Голяма работа! Само това оставаше, у дома си дума да не мога да продумам заради някакви си там скитници! Ти познаваш ли ги? Познава ли ги някой? Оня казва: това е жена ми. Дрън-дрън — жена му! Да не знаех как ставаха тия работи при тия голтаци! Как не те е срам да пуснеш такова нещо в къщата си!

Исахар поиска да възрази, нали ги беше пуснал само в обора, но преглътна; обичаше личното си спокойствие.

Читать дальше →