Офир

Начало книги

Хората на площад „Св. Марко“ дори не се обръщаха, когато стражарите водеха старчето при дожа. Старецът беше твърде изпаднал и мръсен, човек би казал, че е някакъв пристанищен джебчия.

— Тоя човек — доложи podestá vicergerente пред трона на дожа — твърди, че се нарича Джовани Фиало, търговец от Лисабон. Уверява, че е собственик на кораб и че бил пленен от алжирски пирати заедно с целия екипаж и с всичката си стока; казва, че успял да избяга от една галера и че е в състояние да окаже голяма услуга на Венецианската република — каква, това можел да повери само лично на негова милост дожа.

Старият дож внимателно гледаше с птичите си очи рошавия старец.

— Ти казваш значи — продума най-после той, — че си работил на някаква галера?

Вместо отговор доведеният човек оголи мръсните си глезени; бяха подути и ожулени от веригите.

— А гърбът ми — добави той — е покрит с рани, ваша милост. Ще заповядате ли да ви ги покажа…

Читать дальше →