Наполеон

Начало книги

Мадмоазел Клер (от Комеди Франсез) се беше смълчала; тя знаеше, че императорът от време на време се замисля така и не обича да го смущават. Впрочем, между нас казано, за какво и да говори с него? Какво искате, все пак той си е император; тук човек не се чувствува като у дома си, нали така? Въпреки всичко той си остава чужденец, мисли си мадмоазел Клер, pas très Parisien. Но независимо от това, така както е при камината, той има доста хубаво лице. Би могъл, разбира се, да бъде по-малко закръглен. Là, là, няма никакъв врат, c'est drôle. (Но знаете ли, би могъл да бъде малко по-учтив.)

Върху камината тиктака тежък мраморен часовник. Утре, мисли си императорът, трябва да приема представителите на градовете — глупаво е, но какво да се прави; сигурно ще се оплакват от данъците. След това австрийският пълномощен министър — все същата история… После ще дойдат да се представят новите председатели на съдилищата — трябва предварително да се запозная кой от тях къде е работил; хората се радват, когато разберат, че съм чувал за тях. Императорът брои на пръсти. Още нещо? Да, Конт Вентура, пак ще доносничи за папата… Наполеон потисна прозявката си. Боже, каква скука! Би трябвало да повикам оня — как се казваше? — онова ловко човече, което току-що се беше върнало от Англия. Как се казваше само тоя човек… porco, та той е най-добрият ми разузнавач!

Читать дальше →