На вечеря у Пилат

Начало книги

Този ден Пилат вечеряше с адютанта си; това беше младият поручик Суза от Киренайка. Суза дори не забелязваше, че наместникът е по-мълчалив от обикновено, и весело бърбореше, възбуден от това, че за първи път в живота си беше преживял земетресение.

— Не можете да си представите колко забавно беше — чуруликаше той между яденето. — Следобед, когато притъмня, аз изтичах навън да видя какво става. Като слизах по стълбите, по едно време усетих нещо особено — краката ми се подкосиха, главата ми се замая, и аз не можах да разбера — смешна работа, уверявам ви, ваше превъзходителство, ама и през ум не ми мина, че това може да е земетресение. И преди да стигна до ъгъла, ето че срещу мене се втурнаха някакви граждани с широко разтворени очи, които викаха: „Гробовете се разтварят и скалите се пукат!“ Охо, казвам си, да не би пък да е земетресение? Голям щастливец си ти, батинка, казвам си! Та това е доста рядко природно явление, нали?

Читать дальше →