Марта и Мария

Начало книги

Та тази вечер Марта отиде при съседката си Тамар, жената на Яков Грюнфелд, родилката; и като видя Марта, че огнището ще угасне, сложи дърва и седна пред огнището да разпали огъня. А когато се изви пламък, Марта мълчаливо се загледа в него.

Тогава госпожа Тамар рече:

— Колко сте добра, Мартичке. Толкова грижи полагате — просто не знам как ще ви се отплатя.

Но Марта не каза нищо и не откъсна поглед от огъня.

Тогава госпожа Тамар се обърна към нея и я попита:

— Вярно ли е, Мартичке, че днес у вас е идвал Назаретският Рави?

И отговори Марта:

— Идва.

И плесна ръце госпожа Тамар и каза:

— Колко сте щастлива, госпожице Марта; разбира се, у нас той не би дошъл, но вие заслужавате, вие сте толкова добра стопанка…

Тогава Марта се наведе над огъня, припряно занарежда дървата и рече:

— Какво да ви кажа, госпожа Тамар, вдън земя ми идеше да се проваля. Можех ли да си помисля, че сега, преди празниците… Хубаво, мисля си аз, най-напред ще опера… Нали знаете, нашата Мария час по час си сменява бельото. Та хвърлям аз на един куп мръсното бельо и по едно време чувам: „Добър ден, момичета“, ето го, застанал на прага! Аз се развиках: „Мария, Мария, ела по-бързо“, да ми помогне де, да приберем купчината ризи… Марчето долетя разчорлена и щом го видя, започна да вика като обезумяла: „Учителю, Учителю, вие ли сте дошъл у нас?“, и туп — ето я на колене пред него, разхълцана, и му целува ръцете; — госпожа Тамар, чак аз се засрамих заради нея, какво ли си е помислил Учителят, такава една побъркана истеричка, че и тия мръсни парцали навсякъде, едвам успях да му кажа: „Седнете, Учителю!“, и взех да прибирам бельото; а Мария го дърпа за ръка и хълца: „Учителю, говорете, кажете ни нещо, Рабони!“ Представяте ли си, госпожа Тамар, тя му вика Рабони!

Читать дальше →